25 февруари 2010 г.

МАЗУРИ, ВАРМИЙЦИ, СЕВЕРНИ ПОЛЯЦИ

Това е все още недовършена и непубликувана работа, част от по-голям труд. Ако се използва, трябва да се цитира така:
Рачо Стоев, 2010, Мазури, вармийци, северни поляци, ръкопис.



МАЗУРИ
Материал: индивидуалните данни на 204 мъже, публикувани от Мишкевич /Miszkiewicz, 1956/. 174 са изследвани лично от него през юни 1954 г., а 30 –в рамките на Полската антропологична снимка през 1955 г.
Средната възраст на изследваните е 43,4+1,7 години като варира от 17 до 91 години /при ст.откл. 24,2 години/. Възрастовото разпределение на изследваните е съвършено своеобразно /Таблица 1/. Мазурите, бидейки селско население в Източна Прусия, масово мигрират към промишлените области на Западна Германия, силно пострадват по време на Първата и Втората световни войни от мобилизациите /жертви и рязко намаление на раждаемостта/, а след Втората световна война масово бягат от Полша за Германия. В резултат на много места са останали само младежи /твърде млади през 1945/ или твърде възрастни хора. Така например в околия Олщин всички изследвани от Мишкевич са над 70 години, със средна възраст 81 години. Най-рязко изпъква практическото отсъствие на мъже на 35-39 години /родени по време на спадането на раждаемостта поради мобилизацията на бащите им през Първата световна война и на възраст 20-24 години в началото на Втората световна война и 25-29 в края й.

Таблица 1. Възрастово разпределение на анализираните мазури.


Публикуваните данни включват: ръст, дължина и ширина на главата, най-малка ширина на челото, скулова и долночелюстна ширина, морфологична височина на лицето, горнолицева височина, ширина и височина на носа, цвят на очите и на косите. Използваните в типологичния анализ главов, морфологичен лицев и носов показатели са изчислени отново. Направена е и вариационно-статистическа обработка на данните, каквато липсва или е крайно непълна в източника им.
Между изследваните лично от Мишкевич и изследваните по Полската антропологична снимка има статистически значими различия само в ръста, цвета на очите, челната и челюстната ширина /Таблица 2/.

Таблица 2. Разлики в антропологическите показатели на двете извадки мазури.


Определено в масовото антропологично изследване /Полската антропологическа снимка/ са допуснати грешки в измерването на долната челюст и челото. Тъй като те не участват в типологическия анализ, могат да бъдат оставени без внимание. Що се отнася до цвета на косите, при работата над материала, човек остава с впечатление, че Мишкевич е работил по-небрежно, отколкото сътрудникът на ПАС. Били са определяни три основни цвята с няколко оттенъка /светло-руси B-D, тъмно-руси P-Q и тъмно-кафяви U-V/. На всички останали оттенъка се падат едва 6 души /3,4%/, като практически липсват светло-кестеняви и руси коси /Таблица 3/. Що се касае до различията в ръста, не можем да намерим убедителна причина за тях. Тъй като обаче и в двете извадки преобладават светлите коси /различията според скалата на Михалски са незначими/, а ръстът има второстепенно значение в типологическия авализ, обединяването на двете извадки изглежда възможно.
Както бе отбелязано, публикуваният материал не съдържа данни за цвета на кожата, профила на носа, гънката на клепача, формата на косите, развитието на окосмяването и т.н., което прави определянето на морфологичния тип доста условно. При определянето на антропологическата структура това води до изкуствено намаляване на монголоидните елементи /L, M, Z,Q/, а също на елементите У и В, като при това елементите B, M и Q практически се пропускат.
Материалът е разпределен твърде неравномерно по околии, което затруднява възможното му разделяне на отделни локални субпопулации със своя специфична антропологична структура /Таблица 4/. Нещо повече, материалът е публикуван по местожителство, което прави териториалния анализ още по-условен.

Таблица 3. Цвят на косите при мазурите


Таблица 4. Изследвани мазури по околии:



Анализ и обсъждане:
1. Обща характеристика.
Средните за изследвания материал попадат в пределите на изменчивост на нордичната малка раса /табл.5/, което говори за преобладаването на нордичния елемент в антропологичната му структура. В същото време ръстът е по-нисък, главовият показател е по-висок, лицевията – по-нисък, носовият – също леко по-висок, пигментацията – леко по-тъмна, отколкото при популациите с най-силно изразено преобладаване на нордични черти в Норвегия или Исландия /Брюн, Шрайнер, Ханнесон, цит. по Чебоксаров, 1941/. Всичко това говори определено за наличието и на лапоноиден елемент.

Таблица 5. Основни антропологични параметри при мазурите.


2. Типологичен анализ
Преобладаването на нордическата малка раса при лапоноиден елемент на второ място се потвърждава и от типологичния анализ /Табл.6/.

Таблица 6. Типологичен състав на мазурите.


Заб. Липсата на данни за профила на носа води до определяне на лица от динарски тип /с прави или вълнисти носове/ и от алпийски тип /с вдлъбнати носове/ като арменоиди; които би-трябвало да бъдат по-малко от представителите на преходните динарски и алпийски тип.

Сред мазурите, както и сред населението на Полша и Източна Германия преобладава субнордичният тип AL. В сравнение с Полша като цяло той е по-слабо-разпространен, а нордичният AA и тевтонският AY– по-чести /по-чести дори отколкото във всички околии от Северна Полша/. Разликата в честотата на другите морфологични типове е несъществена.
Характеристиката на основните антропологични типове /Таблица 7/ показва, че извадката от нордици сред мазурите е най-сходна до представителите на същия тип от полското Поморие /Michalski, 1949/, които се характеризират с практически същите среден ръст /172,6/, главов показател /80,2/, морфологичен лицев показател /90,0/ и носов показател /58,8/., т.е. до най-типичните представители на типа. Пигментацията при мазурските нордици е по-светла. При арменоидите привличат внимание високият ръст и средно широкото лице. Михалски е описал сред поляците две серии, от които първата се характеризира с висок ръст, а втората – с мезопрозопия /която той счита за по-характерна за арменоидите, отколкото лептопрозопията/. Тевтонският тип AY е близък до описания от Михалски, но с по-светли коси. Северозападният тип AE е по-светло пигментиран, особено косите, което говори за преобладаване на нордоидната му фракция. При субнордическия тип AL също намираме по-светла пигментация, която добре се съгласува с по-високия ръст, по-ниските главов и лицев показател, показвайки преобладаването на нордични черти. Сред представителите на типа забележимо по-малко са представителите на лапоноидната фракция aL /15% срещу 32%/, в полза на междинната фракция al /46% срещу 26%/, при около 2/5 нордоидна фракция Al /38% срещу 42%/. Представителите на финския тип сред мазурите са значително по-дългоглави и по-светло пигментирани от описаните от Михалски. При балтийския тип YL разликата е само в по-светлата пигментация.

Таблица 7. Кратка антропологическа характеристика на основните антропологични типове при мазурите


3. Расова структура.
Въз основа на типологичния анализ при мазурите се определя расова структура A(ly) /Таблица 8/.

Таблица 8. Расова структура на мазурите /%/


4. Териториален анализ
При анализ на антропологическата структура на локално ниво околиите се обединяват въз основа на сходствата в расовата си структура и при условие за териториална близост в три слабо различаващи се групи:
1 Северна – околиите Гижицко, Кентшин, Венгожево, Олщин – 74 души, ср.възраст 50,5 години. Най-светло пигментирана, въпреки високата средна възраст, а също и с най-широк /абсолютно/ нос.. За тази група е характерно най-силното преобладаване на нордическия елемент. Северозападният тип е с намалена честота , също и арменоидният, оттук слабото представяне на средиземноморския и арменоидния елементи и като резултат – нисък южен комплекс. Балтийският и финският типове са по-чести от средното за мазурите /Табл.9, 10, 11/. Расова формула – A(ly).
2. Централна-източна – околиите Мронгово, Пиш, Елк, Олецко. 97 души на ср.възраст 39,2 години. Тук са концентрирани представителите на арменоидния и динарския типове, оттук повишената честота на арменоидния елемент. Субнордическият елемент е по-малко от средното. Вследствие на това южният комплекс е по-висок от средния за мазурите, а източният – по-нисък. Расова формула A(lyh).
3. Западно-югозападна – околиите Шчитно, Ниджица, Оструда, Старгард Гдански, Груджьондз. 33 души на ср.възраст 39,6 години. Най-тъмно пигментирана въпреки ниската средна възраст, с най-тясно абсолютно и относително лице и глава и с най-нисък ръст. На първо място изпъква северозападният тип. Усилен е средиземноморският елемент. В тази група южноевропидният комплекс достига своя максимум сред мазурите. Расова формула a(le).

Таблица 9. Типологичен състав на мазурите по териториални групи.


Таблица 10. Расова структура на мазурите по териториални групи /%/


Трябва обаче да се отбележи, че различията между териториалните групи са малки /Таблица 12/. Те може би биха по-големи, ако материалът бе анализиран по местораждане, но това е невъзможно да се направи.



Таблица 11. Кратка антропологична характеристика на мазурите по териториални групи.


Таблица 12. Разстояния между трите териториални групи.



Заключение
Мазурите са група със силно преобладаване на нордичния елемент, както това е отбелязано за населението на Източна Прусия изобщо /Парсонс, цит. по Мишкевич, 1960/, а също и при германизираните ливи и курши пак там /Чебоксаров, 1941/. Най-ярко изразена е тази характеристика при северните мазури, което предполага по-голямо участие на пруския субстрат във формирането им /по-малко вероятно, но не изключено е и усилващото нордическия елемент влияние на адстрат от латишко-литовски колонисти/. Във формирането на централно-източната и югозападната групи мазури участието на средновековните полски селяни-колонисти е било по-голямо, като то вероятно е идвало от различни посоки /в югозападната група от Поморието, където е най-разпространен в Полша северозападният тип/. Не е ясна причината за повишената честота на арменоидни белези в централно-източната група, макар че те са доста разпространени в някои части на Южна Полша и Източна Германия, откъдето са могли да бъдат довлечени при колонизацията.


ВАРМИЯ
Материал: Индивидуалните данни на 293-ма мъже, изследвани през 1954-56 г. и публикувани от Мишкевич /Miszkiewicz, 1960/. Според Мишкевич, изследваните са на възраст 17 до 65 години. Прегледът по години на раждане показва, че срд тях има родени през 1940-41 г., които могат да бъдат най-много на 14-15 години през 1956 г., а също родени през 1873-1888 г., които биха били най-малко на 66-81 години през 1965 г. Средната възраст на изследваните е 32,5 г. при стандартно отклонение 17,1 години към 1955 г. Възрастовото разпределение е по-правилно, отколкото при мазурите, макар че показва същите характерни черти /Таблица 1/. По-съществени отклонения показва малката извадка от околия Решел, със средна възраст 51,1 години.

Таблица 1. Възрастово разпределение на вармийците


Броят на изследваните по околии се различава силно /Таблица 2/.

Таблица 2. Вармийци по околии.


Публикуваните данни включват: ръст, дължина и ширина на главата, скулова ширина, морфологична височина на лицето, горнолицева височина, ширина и височина на носа, цвят на очите и на косите, развитие на гънка на клепача, профил на носа, форма на косите, тегло, височина до трагион. Използваните в типологичния анализ главов, морфологичен лицев и носов показатели са изчислени отново. Изчислена е и височината на главата (tr-v) и въз основа на нея височинно-дължинен главов показател. Трябва да се отбележи, че в един случай /индивид № 23/ има противоречие между данните за височина до трагион и до вертекс, разликата между които е твърде малка. В случая не е изчисляван височинно-дължинен показател, а ушната височина е изключена от статистически анализ. Въз основа на данните за теглото и ръста е изчислен популярният напоследък показател на телесната маса. Направена е и вариационно-статистическа обработка на данните, каквато липсва или е крайно непълна в източника им.

Гънката на клепача е оценявана както следва:
Липса – 0
Гънка на клепача – слабо развита – 1, средно развита –2, силно развита –3
Монголска гънка – слабо развита –4, средно развита –5, силно развита –6, като при вармийците най-високият намерен бал е 4.

Профилът на носа е оценяван както следва:
Вдлъбнат – силно –10, средно –20, слабо –30
Вълнист – силно –45, средно –50, слабо –55
Прав – 60
Изпъкнал – слабо-70, средно –75, силно –80
Гърбав –слабо –90, средно –95, силно –100.
При изследванията в междувоенна Полша изпъкнал и гърбав профил на носа са употребявани като синоними, за каквито ги приема и Михалски (Michalski, 1949), оценявайки ги с 80, 90 и 100 точки /от слабо изпъкнал или гърбав до силно изпъкнал или гърбав/, но от обясненията в източника (Miszkiewicz, 1960, str.37) се остава с впечатление, че Мишкевич е използвал термина “гърбав” като по-висока степен на конвексност на носа, отколкото “изпъкнал”

Формата на косите е оценявана както следва:
Прави – 2
Вълнуващи се (falujace) – слабо –2,5; средно – 3; силно –3,5
Вълнисти (faliste) – слабо –4; средно –4,5; силно –5
Къдрави – слабо –5,5; средно –6, силно –6,5

Цветът на косите при вармийците е определен значително по-достоверно, отколкото при мазурите /Таблица 3/, макар че отново светло-кестенявите коси изглеждат недостатъчно. :Мишкевич явно е бил критикуван за своеобразното разпределение на цвета на косите в изследванията си за мазурите, защото е включил в работата си обширни и малоубедителни разсъждения за ненормалното разпределение на цвета на косите и несъвършенството на скалата за определянето му.

Таблица 3. Цвят на косите при вармийци



Таблица 4. Основни антропологични параметри при вармийците


Кратка обща антропологична характеристика на вармийците е направена в таблица 4. Нейният преглед показва, че те са сходни с мазурите. В същото време те са по-късоглави /абсолютно и относително/, по-теснолики /абсолютно и относително/, и по-тъмно пигментирани. По ръст, ширина на главата, височина на лицето, височина и ширина на носа и носов показател те не се различават статистически значимо от мазурите. Средните параметри на вармийците попадат в границите на изменчивост на северозападния тип, а не на нордичния, но в нордичната му фракция, което говори за преобладаване на нордични черти. Близоста до показателите на мазурите подсказва присъствието и на лапоноиден елемент.
Стандартните отклонения на всички антропологични параметри, за които има данни за двете етнографски групи, са по-ниски при вармийците, което показва, че те са по-еднородна в антропологично отношение група.

Типологическият анализ /Таблица 5/ показва, че честотите на отделните морфологични типове при вармийците и мазурите са близки. По-ниска е честотата на нордичния тип AA, която спада до типичните за северните полски околии 5-10%. По-ниска е и честотата на арменоидния тип HH, но затова пък е по-висока честотата на динарския AH /двата типа трудно можеха да бъдат разграничени при мазурите, поради липса на данни за профила на носа/. Двата типа заедно обхващат 6,5% от вармийците и 5,9% при мазурите. Честотата на отделните морфологични типове е близка до тази в северните полски околии (Michalski, 1949). Наличието на описателни белези позволи да бъдат отделени смесените със собствено монголски и пацифичен типове AZ и AM, броят на които се оказа не съвсем нищожен – общо 4,1%, като нордично-пацифичният тип AZ се среща толкова често колкото и балтийският YL! Смесени типове с добре диференцирани /архиморфни/ монголоидни елементи – M и Z са отбелязани за Източна Прусия от Чебоксаров /Чебоксаров, 1941/.

Таблица 5. Типологичен състав на вармийците.


Таблица 6. Кратка антропологическа характеристика на основните антропологични типове при вармийците.



Характеристиката на основните морфологични типове е близка до тази при мазурите /Таблица 6/. При повечето от тях пигментацията, особено на косите, е по-тъмна, а размерите на главата и лицето, особено скуловата ширина – по-малки /така се проявява извистна грацилност/. Обратното се наблюдава при скуловата ширина на финския тип AQ, която при вармийците е по-голяма, отколкото при същия тип сред мазурите. Прави впечатление и изпъкването на носа при балтийския тип YL. Поне двама от представителите на този морфотип имат по-изпъкнали носове отколкото е намерил Михалски в Полша, Германия и Норвегия (Michalski, 1956, 1949). Самият Михалски обаче не смята силно изпъкналия нос за дисквалифицираща черта, а въпросните вармийци отговарят отлично на описанието на балтийския тип по таксономично важните признаци. При разглеждането на тевтонския AY, северозападния AE и динарския AH тип прави впечатление леко изместване на параметрите в лапоноидна посока /по-висок главов и/или носов показател, по-тъмна пигментация при тевтонския тип от очакването, по-силно развита гънка на клепача и/или по-прави коси/. Това може да се сметне за нормално в популация, където на второ място е лапоноидният елемент L, а най-честият морфотип е субнордичният AL.
Сред субнордичния тип AL рязко преобладава нордоидната фракция /съотношението Al:al:aL е 56:32:13% срещу 38:46:15% при мазурите от тип AL/.
Расовата структура на вармийците /таблица7/ се характеризира с абсолютно преобладаване на нордичния елемент, както при мазурите, с лапоноиден елемент на второ място. Нордичният елемент дори е по-изразен отколкото при мазурите, което се дължи на рязкото преобладаване на нордоидната фракция сред основния морфологичен тип AL. На трето място, е кроманьоидният, а средиземноморският елемент, както при мазурите, което обуславя формулата A(le). Различията между двете етнографски групи, обаче, са минимални – D=6,4%.
Таблица 7. Расова структура на вармийците/%/


В териториално отношение е естествено да бъдат разгледани поотделно околиите Олщин и Шчитно. Проблем е към коя извадка да бъдат присъединени малцината представители на околията Решел, която граничи с околиите Олщин, Шчитно и Лидзбарк Вармински. Тъй като те са най-близки по кефалометрията си до Лидзбаркската извадка, присъединяваме ги към нея. Към тази извадка е присъединен и едничкият представител на околия Браньево, която граничи само с околията Лидзбарк Вармински.
Честотите на морфологичните типове в трите локални подизвадки са твърде близки /Табл. 8/. Оттук твърде близка е и расовата структура /Табл.9/.
Въобще различията между териториалните групи са минимални, по-малки отколкото при мазурите /Таблица 11/, което може би се дължи на компактността на ареала, заеман от вармийците при разпръснатост под форма на венец на мазурските райони около Вармия. Както при мазурите може би териториалната диференциация би била по-голями, ако материалът бе анализиран по местораждане, но това е невъзможно да се направи.
В общата антропологическа характеристика най-характерното са малките височинни размери на лицето при извадката от Лидзбарк-Решел-Браньево, които се съчетават с по-прави коси /Табл. 10/, което говори за реалността на увеличеното участие на монголоидния лапоноиден елемент сред тях. По-ниският ръст и по-тъмната пигментация при вармийците от Шчитно се свързват с повишената честота на средиземноморския елемент сред тях /както и тенденцията за издължаване на главата, лицето и носа/.

Таблица 8. Типологичен състав на вармийците по териториални групи.



Таблица 9. Расова структура на вармийците по териториални групи /%/


Таблица 10. Кратка антропологична характеристика на вармийците по териториални групи.



Таблица 11. Разстояния между трите териториални групи.



Заключение:
Вармийците се явяват популация със силно преобладаване на нордичния елемент, както мазурите и другите жители на Източна Прусия. Те са по-близки до собствено северните поляци по типологическия си състав от мазурите, което вероятно се дължи на по-късното им включване към Източна Прусия /1771 г/ и католическото им вероизповедание /липса на конфесионална бариера за смесване/. Локалните антропологически различия са по-малки, което вероятно е свързано с компактността на заемания от тях ареал.

ИЗТОЧНО ПОМОРИЕ /Западна Прусия/
Материал – индивидуалните данни на 204 поляци, изследвани и публикувани от Мишкевич като сравнителен материал за населението на Вармия (Miszkiewicz, 1960). От тях 174 са от околия Тухола, 12 – от съседната северна околия Хойнице, 10 – от съседната източна околия Швьечье, 6 – от съседната южна околия Бидгошч и 2 – от разположената по-на югоизток и неграничеща с изброените околии околия Рипин. Точната година на изследване не е посочена, вероятно е около 1955. Средната възраст на изследваните е 34,9 години, при стандартно отклонение 13,8 години. Тъй като тези околии са част от междувоенна Полша, жителите им, освен самоопределилите се като етнически немци /фолксдойче/, не са мобилизирани от Третия райх, не са гинели в такъв размер на фронтовете и не са бягали на запад през 1945 година. Поради тази причина възрастовото им разпределение /определено към 1955 г./ е по-нормално /Табл.1/. Разбира се, и при тях личат военните загуби при мъжете над 30 години /над 20 години в 1945/и спадането на раждаемостта по време на Първата световна война /35-39 години/. В същото време най-големият дефицит е при младежите на 20-22 години, т.е. при подлежащите на военна служба, отсъстващи от терена на изследване /Между другото, отсъствието на такъв дефицит при вармийците и мазурите поставя въпроса дали тези бивши немски поданици са служили редовна военна служба 10 одини след края на войната?/ Отново отбелязвам наличието на лица над 65 години /до 71/ и на 15-16 сред изследваните, т.е.небрежността на Мишкевич. Няма значима разлика между възрастовото разпределение на изследваните от околия Тухола и съседните околии.

Таблица 1. Възрастово разпределение на северните поляци



Публикуваните антропологични данни са същите и описани по същия начин като при вармийците, поради което не е нужно да се описват отново. В три случая има противоречие между данните за ръста и за височината до трагион. Това води до неправдоподобни стойности за височината на главата и височинно-дължинния показател, които бяха изключени от анализ. Разпределението на цвета на косите е доста нормално, въпреки че пак се забелязва липса на светло-кестеняви коси /Табл.2/.

Таблица 2. Цвят на косите при северните поляци



Общата антропологична характеристика при северните поляци е близка до тази на мазурите и вармийците /табл.3/. В сравнение с мазурите те са по-тъмно пигментирани, с по-къса глава и по-нисък нос. В сравнение с вармийците лицето е по-ниско и широко, носът – по-нисък, гънката на клепача – по-развита, косите – по-прави, тялото – по-масивно. Комплексът от признаци по който северните поляци се различават от вармийците е монголоиден, на-близък до лапоноидния. Различия между основната извадка от околия Тухола и сборната извадка от околните околии се наблюдават само във височината на главата, която играе малка роля в определянето на морфологичния тип.
Типологичният състав на северните поляци също е близък до този на вармийците /Таблица 4/. На първо място е субнордичният тип AL, следван от северозападния AE и на трето място от нордичната раса AA. Няма особени различия между околия Тухола и съседните околии. Прави впечатление малка група от четирима души, които не могат да се опишат другояче освен като егзотичната комбинация YZ, при това един от тях е и с противоречащ на такова определение ръст 163,3 см, което обаче бе прието за възрастово намаление на ръста /№ 167 , 61 год./. Поне в 28 случая морфологическият тип, определен от Мишкевич се намира в противоречие с данните /за ръст, главов показател, форма на носа, пигментация и т.н., нещо, което не се наблюдава в изследванията му при вармийците. Остава се с впечатление, че по сравнителния материал той е работил по-небрежно отколкото по основния.
Характеристиката на отделните морфологични типове /Табл.5/ също показва известен минимален примес на лапоноиден елемент L сред тевтонския AY, северозападния AE и може би псевдоалпийския тип YH, както това се наблюдаваше при вармийците. Съотношението на нордоидната Al към централната al към лапоноидната фракция aL на субнордичния антропологичен тип е 42: 44:14%, т.е. по-близко до общополското по Михалски /1949/.

Таблица 3. Основни антропологични параметри при северни поляци



В расовата структура на северните поляци преобладава нордичният елемент, макар и не толкова силно както при вармийците и мазурите /Табл.6/. Южноевропидните и източните елементи са изразени по-силно. Обобщената формула е a(le) за ок.Тухола и за общата извадка и Al(e) за сборната подизвадка от съседните околии. Различията между околия Тухола и съседните околии са много малки D = 8,7%. Те, обаче, са по-големи отколкото между Поморието и мазурите /6,4%/ и почти колкото между Поморието и Вармия /9,5%/. Това говори, че наистина трите разгледани досега етнографски групи могат да се смятат за принадлежащи към една група популации с преобладаване на нордичния елемент.

Таблица 4. Типологичен състав на северни поляци.


Таблица 5. Кратка антропологическа характеристика на основните антропологични типове при северни поляци.


Таблица 6. Расова структура на северни поляци по териториални групи /%/